Личен сайт на Димитър Митев

Звънец на входа на 18 ДКЦ

2011-07-08T09:38:00.001+03:00

Едно "постижение" на съвременната болнична помощ, въведено от ДКЦ 18 в столицата, което впечатлява.

Да преведа и надписите (снимката е на входната врата на 18 ДКЦ):

Няма деж. зъболекар през нощта.
Звънец.
Звънецът се използва през нощта.

Без да коментирам самото техническо изпълнение на звънеца или нужните за разчитането на табелите усилия, искам да кажа, че при първия прочит на тези надписи, аз останах по-скоро объркан - те ми се сториха абсурдни. При повече замисляне от моя страна, обаче, осъзнах, че става дума за дежурен зъболекар, а не лекар и стигнах до извода, че предназначението на звънеца е нощем да ни помогне да достигнем до персонала, който е дежурен, затова има пояснение, че се ползва само през нощта, а от друга страна, понеже в нощния екип явно няма дежурен зъболекар, е поставено и пояснение за липсата на такъв с идеята да не губим време в установяването на този факт, а и да не безпокоим напразно нощната смяна, ако се нуждаем именно от зъболекар. Но... така ли се прави?

За неуредиците у нашата здравна система, като че ли най-често обвиняеми са управляващите, законите, липсата на средства и т.н. А дали всичко се свежда до закони, когато очакваме по-добро болнично и здравно обслужване, дали самите здравни заведения и работещите в тях не са отговорни за конкретния начин, по който организират и предоставят своите услуги?

Нестандартна поставка за чаша

2011-06-30T15:47:00.002+03:00

Къде си слагате чашата, ако ръцете са ви нужни, а не можете да я поставите на нищо около себе си или на земята?

На кого не се случва да попадне на светско събитие, да му връчат чаша и чиния с лакомства и... да му потрябват ръцете...

Както се вижда, човекът вляво е намерил решението - ползва за поставка... главата си. Само се питам, колко ли е тренирал човечецът, че да постигне този баланс, като се има предвид, че намаляването на съдържанието на чашата, както и увеличаването на поредния й номер, влияят на баланса му съществено и право пропорционално! :)

Табела на магазин в центъра на София ми говори...

2011-06-24T10:54:00.002+03:00

Много моля, ако някой може да ми обясни указанията от снимката по-долу. Магазинът, на който е поставена тази прегледна табела, е в България, София, центъра...

Опасни места за хранене

2011-06-24T10:48:00.002+03:00

"Внимавайте къде се храните!". Не, това няма нищо общо с ешерихия коли. Има общо със самото място. Вече се появиха "обозначения" на места, където храненето може да е буквално "опасно за живота" ви. Ето и снимка на едно такова място в центъра на София.

Нетърпимостта към "боклуците", които нарушават правилата, става все по-голяма. Явно гражданско общество у нас все пак ще се появи.

Бракът и Лотарията

2011-06-24T10:34:00.002+03:00

Че да се ожениш за правилния човек си е като да спечелиш от лотарията, това съм го чувал. Не бях очаквал, обаче, и да го видя, но обредният дом в София, на ул. Витоша изглежда ето така (снимката):

и ясно се вижда връзката между сватбите и лотарията. Да пожелаем късмет на младоженците с избрания от тях "билет"!

А вие участвали ли сте и ако да, спечелихте ли или си взехте нов "билет"?

Приказка за самолети

2010-11-19T10:28:00.003+02:00

"Тате, тази вечер ще има ли приказка?", пита ме моята дъщеря, докато я целувам по челото, пожелавайки й "лека нощ". "Искам приказка за самолет!".

Имало едно време един малък самолет, който много искал да лети нависоко като по-големите самолети, но там много се задъхвал и един път без малко дори да загуби ориентация и да падне на земята. Разбира се, всички му се смеели на опитите и желанието.
- Ти си малък самолет, стой си на ниското - подхвърляли му.
- Или по-добре - на земята - хилели се други.
Един ден, имало ужасна буря.
Никой самолет не смеел да си покаже носа навън. И ето че от радиото се чул SOS - един самолет бил в беда. Някъде в полето, Хвъркатко, който можел да лети най-нависоко от всички самолети, си бил счупил колесника и не можел да литне, а бурята приближавала и щяла да стовари отгоре му какво ли не.
- Ами ние като му казвахме да не отива... - мърморели едни.
- Дано издържи - поклащали перки други и с тревога гледали как навън бурята вилнеела.
След като бурята се укротила, вятърът утихнал и слънцето отново се показало, самолетите излезли от хангара и започнали да разчистват пистата, за да организират търсенето на изпадналия в беда самолет. От радиото не се чувал повече сигнала за помощ и опитите да се свържат с Хвъркатко оставали без отговор. Всички били много унили.
- Тръгвам да намеря Хвъркатко - казал един от по-младите самолети. Дано да се е повредило само радиото му...
И тъкмо поемал по пистата, по радиото се чул гласът на малкия самолет, който искал да лети нависоко:
- Моля, осигурете аварийната писта за кацане, пристигаме след 5 минути.
Спогледали се самолетите. Ама как... къде е малкият?!
В суматохата и бурята никой не забелязал как малкия самолет излязъл, за да отиде на помощ на приятеля им. И макар и малък, успял да издигне приятелят им и да го поведе към тях. И сега се задавал, хванал здраво въжето, с което теглел Хвъркатко и се снишавал за кацане.
Всички самолети надали радостни викове и не след дълго весело се прегръщали с Хвъркатко.
Най-старият самолет хванал Хвръкатко и малкия самолет за перките и се прокашлял. Всички стихнали.
- Днес малкият самолет ни показа, че всеки може да е нависоко и без да лети нависоко! Той прояви храброст, която го издига по-високо от всички нас. Нека го наградим с медала ни за храброст и никога повече не се присмиваме на онези, които искат да постигнат невъзможното!
Ура!
Всички се съгласили и тази вечер стояли до късно да слушат отново и отново как малкия самолет спасил Хвъркатко.
Край.

Лека нощ, Мария!

Как Глобул / МТел могат да увеличават сметките ни легално

2010-10-10T14:21:00.003+03:00

Мисля, че почти всеки от нас е чувал от свой познат да се оплаква, че сметката му към Глобул е била надписана, та ни съветват да си гледаме извлеченията, ако не искаме да плащаме нещо, което не сме ползвали. Лично за мен е неприемливо да се съглася, че толкова голяма компания може да допусне системата им за плащане да "пропуска" да отчисли нечия отстъпка, да трябва някой да напомня, че има кредит от предходна фактура или да посочва, че не е провеждал разговор с еди-кой си номер и пр. Просто допускането на подобни разминавания е лишено не само от търговска, но и от компютърна логика - компютрите правят това, което сте им казали. И единственото обяснение за мен на гореспоменатите явления, които сигурен съм и вие сте чували, може би дори сте изпитвали на собствен гръб, остава... Глобул да ги искат. Да, те да ви начислят още някой лев отгоре да плащате, пък вие ако се усетите - усетите. Но ако за подобни явления усетилият се винаги може да пусне жалба и сметката му да бъде коригирана, то тия дни мисля открих един нов подход на глобулци, при който биваме таксувани за неползвана услуга съвсем легално и без никакъв риск да се усетим.

Мисля, че ако Глобул или друг мобилен оператор ни мами в сметките ни, то го прави така: системата им избира произволен номер от абонатите им, проверява за телефонни номера, които са се свързали с него в рамките на предходните 24 часа, възможно е дори да избира от тях такъв с който абонатът не говори безплатно или отговаря на още някакви критерии и... просто свързва абоната с този номер. Да, без абонатът да е извършил набирането. Избраният от системата на Глобул номер от неговите контакти получава обаждане и човекът отсреща вдига. След няколко секунди на безуспешно викане "Ало, ало!", той прекъсва връзката, но воала - нечия сметка вече е увеличена.

Не бих стигнал до подобна теория, ако не ми се беше случило първо на мен: преди време се чудих кога съм звънял на един приятел, че виждам разговор с него в списъка си с обаждания. И наскоро точно 2 пъти в рамките на 2 дни различни мои познати, единият е абонат на Глобул, другият е на МТел ми звъняха, но всъщност телефонът им си е в чантата, джоба или някъде и те не са ме набирали. Най-естественото при подобни ситуации е да си помислим, че набирането е станало случайно - телефонът се опрял в нещо, натиснали сме го без да искаме... Но случаите станаха твърде близо един до друг и ме накараха да се замисля. И ето - имам теория.

Та когато и на вас ви се случи нещо такова и не можете да си обясните как е станало, сетете се за теорията ми. Не че някой може да направи нещо, де. Схемата е гениално легална. Единственото, което можем да направим, е да се надяваме това да е само моя теория. Да е само плод на болно въображение. Но от гледна точка на това, че дори Омбудсманът обяви политиката на мобилните оператори за нарушаваща правата на абонатите им във връзка с възможностите и условията за прекратяване или подновяване на договорите с тях, то вероятността теорията да е реалност, значително се увеличава.

А ако не е, то дано не се превърне в такава.

Кой сутиен ми е за 1-во число?

2010-09-01T00:10:00.001+03:00

Да си в отпуск означава да имаш време да зяпаш. Е, аз определено зяпнах при една разходка из русенските улици. Айде, позяпайте и вие! Разрешено е и да се посмеете.

След като позяпахте, ето и няколко въпроса към вас по видяното (за домашно):

Колко сутиена има на този простир и колко в самия апартамент
Колко жени живеят в апартамента и какво работят
Носи ли сутиен собственичката/собственичките на сутиените в момента
Има ли други дрехи, освен сутиени, собственичката/собственичките на тези
Колко време отнема простирането на сутиените
... (май много ще станат)

Очаквам вашите отговори, а защо не и въпроси, които може би да оформя и предам в открито писмо на собственичката/собственичките на сутиените при следващото ходене в Русе.

Подсказки:

На простира има достатъчно сутиени

В апартамента има достатъчно жени

Скъпа, отивам да изхвърля... колата

2010-08-31T09:42:00.002+03:00

При тазгодишната разходка из България определено имаше какво да се заснеме и ето - най-новата атракция в Пловдив: возене по улиците на града в смачкан от катастрофа Москвич. Услугата се предлага и във вариант "каране на катастрофирал Москвич".

Скъпа, отивам да разходя кучето!

2010-08-05T13:49:00.002+03:00

Прогресът на цивилизацията ни е очевиден във всички сфери на живота. По-долу ще видите как е правилно да разхождаме кучетата си. Забелязвате, че по този начин са спазени и всички наредби на общината - кучето е на повод, но при това може да тича колкото си иска, не ака в парковите зони и съответно на собственика не му се налага да чисти след него, няма опасност кучето и да нападне някого или да бъде откраднато...

Това е, достиженията на цивилизцията носят само плюсове. Скоро очаквам да можем да се възползваме и от достижения, с които правилно да "разхождаме" домашния си гълъб или рибка.

Бе, никой не може да ми казва дали и къде мога да пикая!

2010-04-25T21:40:00.003+03:00

Обсъжданията в парламента дали забраната на пушенето на обществени места да отпадне предизвикаха протести и протести на протестите. Обществото ни се раздели на лагери и от всяка медия се чуват различни коментари в полза на едната или другата теза. Предизвикват се и се отразяват публично дебати между защитаващите "пушачите" и "непушачите". Поставям ги в кавички, защото в групите им има както от едните, така и от другите. Това, обаче означава поне едно нещо със сигурност: дали да има забрана на пушенето или не, не е кампания на едните срещу другите!

Базирайки се на най-важния закон в държавата ни, Конституцията, забраната на пушенето на обществени места, не би трябвало изобщо да бъде обект на спорове. Защото, макар и частен случай, защитаващите оставането в сила на забраната, водят кампания в защита на две неща:

Спазването на законите.
Равенство на гражданските права и свободи (чл. 6, ал. 2).

Недоразуменията и споровете идват от неразбирането (не само от страна на защитаващите отпдането на забраната), че пушенето на обществени места е действие, нарушаващо нечии права и свобода. Защитаващите отпадането на забраната изместват проблема в други посоки, като например, че забраната се иска, защото това действие е вредно за самия пушач или пък, че с нея ще се накърнят права на пушещите...

Но ако първо си изясним що за действие е пушенето на обществено място, спорове не би имало дали то да бъде забранено. Защото лесно ще забележим аналогичното в неговата същност с тази на действия, вече забранени, като противообществени. Действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие.

Да вземем за пример една непристойна проява като пикаенето на публично място. Можем ли да толерираме някой, който го прави без оглед на хората около него? Ами ако това става в закрито публично място? Ами ако вие сте пряко засегнат от това действие?

Да, подобна проява е несъвместима с понятието "цивилизовано общество". А аналогичността й с действието "пушене" е очевидна. Но тя е квалифицирана от закона като противообществена проява. Защо да не бъде квалифицирана като такава тогава и пушенето?

И ако забраната е налице, тогава тя трябва да се отнася за всички обществено достъпни места. Доводът, че "частната собственост е неприкосновена" съвсем не може да се разпростре и върху действията, които се извършват в тази собственост. Ако нещо е противоправно, то е такова на всяка част от територията на държавата. Па била тя и частна собственост.

Уважаеми приятели, пушачи и непушачи! Забраната за пушене на всички обществени места трябва да остане: тя гарантира равенството в правата и свободите на пушача и непушача. И когато тя влезе в сила, ще се боря да се спазва.

Аз подкрепям кампания "Без дим".

Мобилен офис, при това "кабрио"

2010-04-14T17:08:00.001+03:00

Наскоро моят приятел Мишо ми изпрати тази снимка и доста коментирахме: каква трябва да е професията на човека на нея, може ли наистина да се работи само "мобилно", дори дали има кафе-машина пред предната седалка и др. След което реших, че снимката би била интересна и на други и може би дори полезна и ето я тук!

Какво направи Бербатов

2010-03-16T14:46:00.003+02:00

Седмица след откритото писмо на Бербатов, озаглавено "Haters" (англ. мразещи, освиркващи), събудило завидно голям обществен интерес и дискутирано на страниците на блогове, вестници и в телевизионни предавания, комай никъде не чух или прочетох в анализите и оценките му онова, което ми се струва, че би трябвало да бъде възприето като важна част от посланието на това писмо. Част, която макар и не пряко изразена, прозира и отговаря не на въпроса "Какво каза Бербатов", а "Какво направи Бербатов".

Според мен, Бербатов направи нещо, нехарактерно за нашия социален и обществен живот, но нещо, характерно за обществата на запад - той посочи един обществен недъг и заяви своята позиция спрямо онези, които го създават. И с това той ни даде повод да се замислим защо сме по-склонни да подминем недъзите в обществото си, отколкото да ги посочим и кажем, че не сме съгласни да ги търпим и сме готови да им се противопоставим с реални действия.

Ето, това виждам аз в писмото на Бербатов. И му ръкопляскам.

Представете си, че някога достигнем тази гражданска зрялост като общество да реагираме активно на неговите недъзи, на нещата, които не ни харесват, пречат и се включваме със свои действия да помогнем на обществото си! Както това е в Германия, в Англия, в САЩ и т.н, където хората се обединяват около идея или стават съпричастни на нечия нужда без някой да ги кара или организира. Както нашите прадядовци, ако щете, които са зарязвали дом и семейство, за да отидат да помагат на останалите поробени свои български братя в Македония! Защото как в наши дни, например пушачите ще приемат доброволно да спрат да пушат на обществени места, нещо което иначе е очевидно задължително, ако разбираха принципа, че личната свобода е само дотам и дотолкова, докъдето не нарушава нечия друга (принцип залегнал в Обществения договор на Жан-Жак Русо, залегнал и в правото ни днес)? Или как рекламодателите ще спрат да използват в рекламите си сексуален подтекст? Или ще получите грижовно и адекватно отношение в болниците у нас? Или ще спрем войната по пътищата? ...

Да постигнем това можем само, ако действаме като гражданското общество, т.е. изразявайки своето отношение и давайки своята подкрепа. Защото тези резултати няма да дойдат от политическата система или икономическата обстановка. Нужен ви е бил пример? Имате го! И ако искате вашето мнение и позиция да бъдат чувани, вашите действия да водят до резултати, последвайте Бербатов!

Генно-модифицирани храни

2010-02-07T20:40:00.001+02:00

ГМО - генно модифицирани организми. Не казва много, а може да значи всичко. Дали изобщо да стигаме до проверката "око да види, ръка да пипне"... Не знам! Не знам хубаво или лошо е развитието на генетиката да навлиза в храната ни. Това, от чисто научна гледна точка, е въпрос, отговорът на който може да дадат единствено експериментите и резултатите от тях. И при липсата точно на такава информация, която да ми даде този отговор, за мен остава да използвам един друг логически похват - липсата на отговор като отговор. В неговата светлина навлизането на генно модифицирани организми в храната ни се оказва част от... експеримента.

И толкова. Отговорът "хубаво или лошо" все още не може да дойде. Липсва материал за аналитична дейност. Дотогава, за нас, тия от експеримента, остава само възможността да сме част от експеримента. И да избираме да ядем или не от генно модифицираното меню. А ето го и него: няколко снимки от достиженията в областта. Добър апетит!

Генно модифицирани пилета без пера: няма пера - няма прегряване, няма и скубане...

Генно модифицирана кокошка с четири крака - по-евтино производство на пилешки бутчета.

Искате ли още?

Банковите информационни системи в София извън строя!

2009-10-02T15:33:00.011+03:00

Срив на телефонните линии на БТК днес, остави хиляди клиенти на банките необслужени. Какви са целостните последици, все още не е известно.

Ново: можете да чуете запис на съобщението, което автоматичната система на БТК излъчваше (записът е предоставен от М. Матеев).

Днес, към 14:00 Първа Инвестиционна Банка сякаш спря да съществува. Към момента (15:40) системата, отговаряща за информационното обслужване на дейността все още блокира всички варианти клиентите на банката да бъдат обслужени, официалният сайт на банката не се отваря, дори телефонът за контакт 0800 11 011 е изключен. За клиентите на банката е невъзможно не само да се обслужат, било на банкомат (независимо чий), било виртуално, но и да получат информация какво точно се случва и докога ще продължи този срив. Но докато си мислех, че това е проблем само на ПИБ и какви ще са последиците от него за клиентите на банката, се оказа, че и други банки са имали такива проблеми, макар и в по-малък мащаб. В крайна сметка се оказа, че сривът е в БТК. Дано да е само там!

Грамотността на младите или накъде отиваме

2008-12-09T12:48:00.003+02:00

По въпроса за състоянието, качеството и проблемите на българското образование има много какво да се говори. Но осъзнаваме ли, че докато се "говори", обществото е реално засегнато? Вижте едно писмо, което получих по повод наша обява за работа в сферата на ресторантьорството:

"Здравеите! Прочетох ваща обява каде сте пуснали в интернет.Аз см работил 3 месеца като барман оправител на хотел и сервитиор но проблем е че нямам все още 18 а см на 17 и половина но иам предстажа от работата и мога да кажа че знам как се работи такава работа предимн барманството.Ако проявите интерес обадете ми се на 08..."

Да коментирам ли?! Вие бихте ли коментирали? Добре, няма да коментираме. Само ще допълня, че мога да ви покажа още не едно такова писмо. На практика, сред писмата и кандидатурите, които получавам, не мога да открия такова, което да нарека "изрядно". Съзнателно не намесвам други елементи от деловата ми комуникация с представители на съвременната младеж, че ще стане страшно. Но по повод грамотността им, бих искал да им задам, а защо не и на всички нас, следните няколко въпроса:

Смятате ли, че е допустимо младеж на 17 г. да пише толкова фрапиращо неграмотно (над 20 правописни и стилистични грешки за текст от 40 думи!!!), още повече, че става въпрос за негова кореспонденция с предполагаем бъдещ негов работодател?
Дали това е изолиран случай?
Кой носи отговорност за нивото на грамотност на този младеж - той, обществото (ние), семейството, училището?
Как да се отнасяме към неграмотно пишещите?
Можем ли да искаме те да преминат курс за ограмотяване?

Лично аз, като си отговарям на тези въпроси, виждам една много неприятна картина на нашето "българско" бъдеще. А вие?

Уникален език имаме

2008-11-22T12:18:00.005+02:00

За да научиш как мисли даден народ, научи езика му.

За уникалността на българската култура и българския език сигурно може да се говори много. Както и за всеки друг език и култура, предполагам. И ако следваме горната сентенция, бихме могли да се възползваме от това, че българският ни е матерен и лесно да научим повече за самите себе си. Аз, разбира се, не мога да не изразя възхищението си от богатството, дълбочината, структурата, историята, развитието и т.н. на нашия език. Сега, обаче ме занимават някои забавни негови страни.

Установявам, че в българския език има два глагола с уникално и универсално значение и употреба едновременно! Първият може да замести почти всеки друг глагол в речта. Вторият може сам да бъде заместен от почти всеки друг глагол. Не ви ли звучи невероятно! Според мен, едва ли има друг такъв език, при който да направите това и да бъдете разбрани. Е, в българския го можем. Досещате ли се кои са тези глаголи?!

Как се печели обществена поръчка и конкурс у нас

2008-11-12T09:49:00.006+02:00

След почти 10 години "демокрация", в нашите държавни институции понятията "обществена поръчка", "конкурс", "публичен търг", "помощи", "субсидии" са все така синоним на "да източим", "да вземем", "да уредим".

Показателен в това отношение е и последният скандал в столична община за отдаването на автобусни линии в София. На бял свят излезе задкулисното договаряне, но и нещо много по-съществено - че това задкулисно уреждане на обществени поръчки е все още практика и то навсякъде в нашите институции. Защото все така у нас няма контрол. С две думи, у ръководителите на държавните служби и учреждения са и ножът и хлябът. Разделението на властите и най-вече контролът върху им са само пожелание.

Ето например, как се "печели" обществена поръчка у нас: заинтересуваните лица, т.е. ръководството на съответната институция и фирмите Х, които ще спечелят тази поръчка, постигат съгласие за съответното финансово изражение на това кой колко ще получи. След тази най-важна част, следва и лесната - институцията да подготви изискванията към кандидатите и спецификациите по обществената поръчка, но така, че на тях да отговарят само "нашите" фирми Х и техните услуги. Пример: дадена институция се нуждае от определен софтуер. След като заинтересуваните лица се разберат кой на кого и колко, институцията взема спецификациите, дадени и от фирмата, която ще спечели и заедно с всичко друго, с което тази фирма е уникална като характеристика на пазара, ги включва в изискванията по обществената поръчка. В резултат, на търга дори не се явяват други кандидати. А и да се появят, тръжната комисия лесно може да забележи, че те не отговарят в такава пълнота на изискванията и спецификациите на поръчката, както фирма Х. Съответно институцията, напълно редовно, възлага на фирма Х и изпълнението.

Ето пък, как се "печели" конкурс за работа в наша институция. Говорим за по-високите постове, естествено. Заинтересуваните лица са ръководството на институцията и назначавания Х. Какви точно са мотивите или връзките помежду им е без значение. Институцията обявява конкурс за длъжността, на който, кандидатите се отсяват по документи и на интервю биват поканени желаните от институцията. Това интервю, разбира се е отново само формалност и е възможно дори да не се проведе, защото заповедта за назначаване е вече готова и бива придвижена веднага след определената за интервюто дата. В резултат Господин или Госпожа Х заема топлото място по напълно спазен от формална страна ред.

Не претендирам за изчерпателност с така изброените начини, а за това, че са практика. Практика, която е изцяло в ущърб на обществения интерес. "Защо" е ясно. Не е ясно само кой и как ще я спре. Изобщо.

Авариен автобус на твърдо гориво

2008-10-11T16:59:00.006+03:00

Че сме подготвени за всякакви ситуации, можете да се убедите и вие: аварийните автобуси у нас работят и на твърдо гориво, нещо за което "кога ще ни стигнат американците"?

Бягство към щастието

2008-10-07T09:39:00.007+03:00

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане!
Оскар Уайлд

Часът е 0:02, а аз не спя. Не само аз, но какво правят другите точно е без значение. Защото загнездилото се в мен безпокойство, е плод на открития от мен отговор тъкмо на този въпрос - какво наистина правят. А отговорът, на пръв поглед не е нито нов, нито толкова смущаващ: Каквото и да правят другите, те всъщност... бягат. Бягат от реалността. Безпокойството ми идва от изводите които този отговор налага.

Истината е, че всички без изключение, и аз, и ти - всички бягаме. И кой с по-малък, кой с по-голям успех, се опитва по един или друг начин, да излезе от ежедневието, от скуката, от болката..., от реалността и да намери и влезе в един друг свят, свят на новото, на интересното, на удоволствието..., на щастието. Тук някой би вметнал, че стремежът към щастие е заложен в самата същност на Човека. И именно, приятелю. Този стремеж е у всеки един човек. И през целият ни съзнателен или не живот, ние сме водени всъщност не от разума си, а от точно този стремеж... Ето това прозрение е което ме хвана неподготвен и прогони съня. Да, да бъдем щастливи, дори за малко, дори цената да е огромна... "После" и "последствия" нямат значение. А да последваме гласа на разума или на желанието да бъдем щастливи винаги е било дилема само за разума.

Не, разумни и щастливи не са несвързани състояния. Да достигнем желаното щастие е възможно и е заслуга основно на разума ни. Това значи, че той също е в услуга на този стремеж. Но това значи и, че разумът ни ползва дотогава, докато постигнем целта, а в състояние на щастие той вече не е нужен... Хм, "състояние на щастие"... Когато то отмине и отново сме "гладни", сетивата ни отново задействат разума ни с искането да се достави отново щастие... И така до смъртта. Тогава какво е Човек? Каква е неговата същност, ако всичко в него, видимо и невидимо, дори разумът му е подчинено и се използва като средство, като сетиво, имащо една-единствена задача - да осигури достигането на емоционалното състояние, наричано щастие или нирвана, или екстаз, или блаженство, или удоволствие, или удовлетворение... Отговорът е просто кристално очевиден. Човек е... душа.

Или с други думи, Човек прави всичко в името и за нуждите на Душата. Дори това да значи да загуби разума си и дори да значи загуби... живота си. Душата е готова на експерименти. Нужни са и само сетива. И като такива тя използва не само наличните в нашата физика, но е готова и да си създаде виртуални. Чрез разума, превръщайки и него в сетиво и източник на усещания. Затова и реалността е малко желана, затова всички бягат. Колкото по-далече, толкова по-добре. Хоби, развлечения, секс, опиати, любов, дори вяра... физически или измислени, сетивата са си сетива и колкото повече нови приятни усещания носят, толкова по-голям шанс за Душата да достигне отново до целта. Дори да е за малко. Нали всичко е преходно. А щастието лесно се разтваря, разтапя, изчезва и отново сме "гладни" и отново трябва да бягаме. Този път повече, защото сетивата се уморяват или насищат и трябва да им дадем почивка (ако можем). А ако изпитаме отрицателни емоции, дали няма да им върнем по-бързо готовността да изпитват отново приятните? А ако другият полюс също може да донесе щастие? Душата е готова на всичко и ние следваме нейните пориви. Да й доставим болка, мъка, злоба, ярост... тя иска да опита от всичко. По дяволите разума. Неговите задачи са две: да осигури сетива на душата и да търси нови предизвикателства. А нашата - да ги преследваме.

И ето, ние бягаме. Бягаме към щастието. И в този бяг, аз съм буден, питайки се: кому е нужна тази Душа? Кой и за какво би искал и би й дал вечен живот?

Най-слабата реч за Независимостта - от премиера

2008-09-22T21:58:00.001+03:00

Вчера гледах кадри по Канал 1. Предаваха от В. Търново празненствата за националния ни празник - Независимостта на България. Слушах речта, написана преди 100 г. в царския влак в Русе и произнесена във Велико Търново от тогавашния премиер Александър Малинов и с всяка дума от този манифест в мен се разгаряше усещане, което осъзнах, че речите на съвременните политици дори не познават духа на родолюбие и готовност да работиш за благото на род и родина. Усетих и друго. Усетих, че такива думи може да каже само човек, който не просто вдъхновено ораторства, но който застава зад думите си, поема отговорността и задълженията, които постът му налага. Човек-водач.

Замислих се, че българският народ винаги е търсил и вярвал на водачите си. Сплотявал се е около силните лидери. И винаги е бил по-благосклонен към изявените, действените, заставащи зад думите си политици. Точно вярата във водача, значи - казвам си, обяснява успеха на царя на прдишните избори - народът искаше ВОДАЧ и го припозна в лицето на Симеон ІІ. Същото значи, стои сега в основата на високия рейтинг на Бойко Борисов...

Разсъжденията ми бяха прекъснати от появата на екрана на сегашния ни премиер, произнасящ реч. Слушах речта му и с всяка изминала дума в мен се разгаряше негодувание, неудовлетворение, усещах огромната разлика между духа на неговата и предишната реч. Слаба реч - слаб политик, казах си. Но премиерът ме изненада - той се показа силен. Силен в това да не говори за България, както и да не обръща внимание на грешките, които допускаше - "Човечеството измисли лекове срещу лекарствата, мъчили го от векове" е една от гениалните, може би...

И това ми било лидер! Ще добавя само едно - ако Обама произнесе подобна реч, неговата кариера би завършила много грандиозно... и бързо.

Продажбата на цигарите без бандерол - ако нещо е незаконно, но процъфтява, значи се толерира

2008-09-11T09:10:00.002+03:00

За пушачите е по-изгодно, за препитаващите се от бизнеса цигани – също, а за обществото?

Женският пазар в София – място за всеки и всичко. И за цигари без бандерол. През няколко метра, на импровизирани сергийки, върху някоя щайга или кашон, или просто на ръце, цигани предлагат за продан цигари. От по-евтините – тези без бандерол. Седнали или прави сред минаващите, те подвикват: „Цигарии, ефтени цигари”. „Ела, ела, ще ти ги давам ефтено! ’Ма колко искаш?” и сделката е факт – поредния купувач, е намерил по-изгодно търсеното, а продавачът е осигурил някой лев за домочадието си. Сделка обичайна за един пазар, само дето тази е в нарушение на няколко закона и нормативни акта. Същата картинка, можете да видите почти навсякъде в страната, от кварталните пазарчета, до курортните центрове, където продажбата на цигари без бандерол се извършва дори в регистрирани търговски обекти. В глобален план, мащабите на тази търговия са огромни. Защото само една от продавачките на женския пазар прави дневен оборот между 500 и 1000 лв. И въпросът е: продавачите над закона ли са или са просто оръдията на нечий, толериран от властта, бизнес.

Съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ) и Правилника за приложението му, търговия с тютюневи изделия у нас може да се извършва само от лице, получило разрешение от кмета на общината по местонахождението на обекта, като лицето не може да започне дейност преди издаване на разрешението, а това означава да е търговец по смисъла на търговския закон и да има търговски обект. Съгласно тези актове е забранена продажбата на тютюневи изделия без фактура за покупката им и сертификат за произхода им, необлепени с бандерол, без обявяване цените на достъпно за клиента място и по подходящ за възприемане начин. Друг закон, забранява продажбата на цигари на непълнолетни. Трети, обвързва продажбата на акцизни стоки със заплащането на патент, четвърти – с издаването на касови бележки...

Сами можете да си отговорите кои от тези императивни забрани и изисквания се спазват на пазара! Не е ли парадокс тогава, при такова повсеместно, продължаващо и явно нарушение на закони и административни актове, бизнесът с цигари без бандерол да процъфтява. Не и ако над него има „чадър”, който да „оправдае” липсата на активност от страна на контролните органи в защита на обществения интерес.

Да почистим или да накажем

2008-08-29T11:00:00.002+03:00

Живеещите в големите градове данъкоплатци нерядко се жалват от състоянието на градската среда. Боклуците са много и като че ли - перманентни. Съответно общините най-често отговарят, че няма нарушения в организацията по сметосъбиране и сметоизвозване и цитират количествени данни. Накратко, едните казват: "твърде мръсно е", а другите отговарят: "почистили сме". И очевидно и двете страни имат своите основания. Тогава какво, нерешим ли е проблемът със замърсената градска среда. Със сигурност - не. Доказателство за това можем да видим в страни като Германия, Холандия и др. Кое е различното между тях и нас тогава. И там, и тук вече организацията по почистване започва да се изравнява като механизми и като качество. Но там, за разлика от тук, има и друго. Някои ще кажат: "има гражданско самосъзнание и никой не си хвърля отпадъците в реката или на улицата". Това, ако и да е вярно, всъщност е част от това "друго" и то е контролът. Глобите за нарушения там са такива, че просто не ти оставят място за избор. Освен това, има и принудителен общественополезен труд за провинилите се. И ако на нас нещо ни липсва, за да постигнем техните резултати по отношение чистотата в населените места, то е именно това.

Преди 10-на дни в София общината организира почистване коритото на минаващата през сърцето на града река Владайска. Тоновете отпадъци бяха събрани и изхвърлени. Сега спокойно могат да съберат още няколко тона, защото изхвърлянето на отпадъци там си продължава. Колкото и усилия да хвърлят общините за почистване, мръсотията ще се появава отново и отново, докато не се въведе и адекватния контрол. Ако дори от време на време патрулиращи служители залавят нарушители и освен налагането на глоба ги предават и на съд, за да бъдат съдени по бързата процедура, където ако им се наложи наказание да положат дори един само ден принудителен труд в почистването на града, дали практиката да изхвърляме боклуци където ни попадне няма да секне?

5 км народопсихология

2008-08-20T13:00:00.002+03:00

България - най-хубавата страна, с най-хубавите жени, с най-умните, остроумните и гостоприемните хора - това като че ли е представата ни за самите нас. И как да не бъде, когато доказателствата са пред очите ни ежеминутно. Доказателства започващи от време оно и простиращи се в настоящето. И ето парадокса - много сме хубави, много сме готини, но стане ли дума да подадем ръка, нещо вече не ни харесва, нещо ни бодва отвътре, нашепвайки “абе, на мен кой ми дава нещо” и най-често бързаме да извърнем очи, за да възстановим душевния си мир.

Такива размисли пъплят из главата ми, докато шляпам по джапанки и с раница на гърба в зноя на обедното августовско слънце към следващото село. Пъпля и аз, размахвайки палец, когато се зададе кола в моята посока. Правя това вече 2 км, а пътят ме води не само към далечната цел, но и към философски обобщения. Защото, когато ти си тоя, който протяга ръка, реакциите на ближния към твоята нужда, ако не друго, поне стават за храна за размисъл. Размишлявам прочее и внимавам да не се вглъбя твърде и да пропусна да махам с палец. Докато махам, понякога се вглеждам в лицата на профучаващите край мен. И няма как да не забележа извръщането на техния поглед. “От гузна съвест”, мисля си. А дали?! Защо всъщност не спират? Да ги е страх - всякакви хора има, нали, от къде да ме знаят дали няма да им направя нещо, ако ме качат. Хм, оглеждам се - не ми се струва да изглеждам страшен. Най-обикновен турист, тръгнал за някъде, разчитайки на късмета на стопаджията да стигне закъдето е тръгнал. А аз съм тръгнал за съседното село, 5-6 км, пеш, понеже следващият автобус е чак след 5 часа.

Приближава лъскав джип, вътре само шофьора. Протягам палец и си мисля, че тоя поне място има, може да му дойде добре и малко компания, но бързо става ясно, че няма да ме огрее. Отпускам ръка, за да я вдигна малко по-късно отново, този път пред възрастна семейна двойка. Колата се движи с умерена скорост и като че ли забавя ход. Секунди по-късно тя отминава и с тая си умерена скорост ми прилича на презокеански лайнер, преминаващ невъзмутимо и бездушно край сала на корабокрушенец. Ама и аз какво сравнение правя, май слънцето ме е напекло. Защо да си убиват скоростта сега хората, като все някой друг ще ме вземе. Да не са само те на пътя. И като потвърждение на тази хипотеза виждам в далечината да се задава цяла колона от автомобили. Отпивам от малкото останала ми вода и без да се притеснявам дори малко си намокрям лицето, защото скоро ще възстановя запасите в селото. Не че съм ги извървял тия 6 км, някъде на средата съм, но предчувствам, че вече късметът ще ми се усмихне. Само трябва да вдигна палец.

Десетината коли вече ги няма, отминали край мен като неизвестно колко други преди тях, а аз продължавам да вървя и да размишлявам: “Добре де, да му се не види, виждаш стопаджия на пътя, минал си през населено място преди няколко километра и е логично да си помислиш, че и той ги е минал, поне от съжаление така няма ли да спреш?” Въпросът ми остава без отговор, тъй като и от поредната група коли никой не благоволява да спре. Гледам след тях и се питам какво ли си мислят. Може би “да си тръгнал с кола, пък” или “грижата на давещия се си е лично негова”, или “тоя кой знае как псува с’я”… Забелязвам, че предположенията ми са много едностранчиви, но в тоя пек и при тоя карък какви да са. Дори се изкушавам да си помисля какво ли би било ако подминалия ме безучастно току-що новичък седан след завоя спука гума и се окаже, че няма резервна. Не, не, няма да бъда злобен, казвам си и се усмихвам широко, докато вдигам ръка пред приближаващия микробус. Шофьорът ми прави някакви знаци, от които да разбера, че е само до малко по-нататък по пътя и няма смисъл да ме качва… След няколко коли, отново игнорирали моя палец, забелязвам същия жест от страна на друг шофьор. Опитвам се да му покажа, че аз съм тъкмо до там, до това “малко по-нататък по пътя”, но явно оставам неразбран, защото съзирам недоумението му, след което и отдалечаващите му се стопове. Напушва ме смях: абе, тия от къде знаят аз защо махам и докъде съм, може даже да не искам да ме возят, нали!

Вече виждам селото, при което преценявам, че има-няма още километър и съм там. Е, чувствам се малко поизтощен, а и водата свърши отдавна, но… няма да спирам я. Разбира се не спирам, както не спирам и да махам с палец, макар това да е все така безплодно усилие. Което ме връща отново към философските сравнения и обобщения, че всъщност май навсякъде в държавата ни е така с тия дето търсят някой да им подаде ръка. И нямам предвид просещите. Ако да речем, някой започне да протестира, че нещо не е правилно, но че трябва хората да вземат отношение, защото само неговия глас не значи нищо, ние или го подминаваме или му правим знаци, но да му подадем ръка… И колкото повече аналогии ми идват на ум, било за улично сбиване, било за събитие от национално значение, толкова повече това ни поведение ми се струва като правило, което ако формулирам накратко е: Да, ние не обичаме да си помагаме, да си подаваме ръце, да се грижим за ближния… Защо? Нали сме все българи - най-хубавите, най-умните, остроумните и гостоприемните! И не мога да си отговоря - парадокс и това е.

Навлязъл съм в селото и поемам по една пряка към автогарата. И тогава, след тези 5-6 км народопсихология, се сещам нещо. Сещам се, че това “да бъдеш или да не бъдеш” е въпрос на личен избор, а не на логика или норми. Дори не и на нородопсихология. Да извърнеш очи или да подадеш ръка - изборът е твой. И след като е въпрос на избор, то значи няма никакъв парадокс. Просто ние съвсем не сме най-хубавите, най-умните, остроумните и гостоприемните, защото сме избрали да сме други…

Да, изводът не ми е приятен, но по-важното в случая е друго. То е, че изборът не се прави веднъж и завинаги. Той се прави всеки ден и всяка минута. Той е пред нас и винаги ще бъде. И това какви сме е изцяло плод на изборът ни СЕГА!

Не дарявайте на улицата!

2008-08-06T10:00:00.001+03:00

Ще ги срещнете навсякъде в по-големите градове и курортни селища, дори и в съседните ни държави - наши момичета и момчета, предлагащи на минувачите да дарят, закупувайки картичка, минимална сума в помощ на нуждаещ се. Картичките могат да са от всякакъв род - от обикновени разпечатки до картички на Юнеско. Исканата за една картичка сума обикновено е два лева, като желаещите да дарят повече могат или да си купят повече картички или да преведат сумата по банкова сметка. На интересуващите се обикновено е на разположение и пълен набор от документи, удостоверяващи и обясняващи коя е организацията и кой - нуждаещият се. Повечето даряващи дори и не се интересуват. За състрадателното сърце на българина, макар и не разполагащ с излишни средства, раздялата с няколко лева в името на такава благородна кауза, е самопожертвователно оправдана. А и защо не, когато всичко е законно, няма риск да бъдат измамени и дареното от тях няма да потъне в нечий джоб!

За съжаление, този метод за набиране на средства си е просто бизнес. Бизнес, който съществува на гърба на наистина нуждаещия се от помощ и есплоатиращ доверието и желанието за съпричастност на даряващите. Схемата е напълно законна и на пръв поглед - целесъобразна. Организациите работят кампанийно, за обществено набиране на средства за одобрен по съответния държавен ред нуждаещ се. Целта на техните действия е да бъдат достигнати максимум потенциални дарители с информация за нуждаещия се и съответно акумулиране на средства в негова полза по избрани от самата организация методи. За тази им дейност на тях не им се заплаща. Страхотно, нали! И тук има една малка подробност, за която ние, даряващите на улицата, не знаем.

Ние не знаем, че организацията продава тези картички нерегламентирано (те за пред властите уж са подарък) и безотчетно. В края на деня групата продаващи отчита приетото от всеки като дарение, след което го разпределя и всеки си получава съответния процент от заработеното. Основният процент остава за оргаинзатора, разбира се, а продаващите приемат, че това именно са средствата, отиващи при нуждаещия се от тях. Но не би. И няма значение дали закупилият картичка ще поиска и квитанция за сумата. Защото така организацията се самоиздържа, докато "промотира" нуждата от средства на нуждаещия се. За него ще бъдат парите, които някой реши да преведе по банковата му сметка, за "промотирането" на която обаче, организацията всъщност много не се напряга. А през това време тя трябва да може да му помага, т.е. трябва да се издържа...

За мен, тези действия, при все законни и целесъобразни, са престъпни, защото са всъщност аморални. И МЗ трябва да обърне внимание на въпроса, с цел неговото решение. А дотогава, скъпи съграждани, не дарявайте на улицата!

За българския език и рекламите

2008-07-31T11:00:00.001+03:00

Попаднах днес на статията на Стилияна Величкова и се сетих за още нещо, на което като че ли никой не обръща внимание, но което според мен, освен че е в подкрепа на казаното от нея, е и в разрез от една страна с приетата вече ХАРТА ЗА СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО СЛОВО, от друга – с желанието ни като общество да запазим чистотата на българския език и от трета – с правата ни като потребители.

Имам предвид рекламите на продукти по нашите телевизии и радиа. В болшинството от случаите те съдържат текст, песен или дори цяло рекламно послание на чужд език, макар да могат да бъдат преведени. Идеята е, че би трябвало всичко в излъчваната реклама, освен името на продукта, когато то е запазена марка (но не и неговите вид, характеристики и пр.), да бъде на БЪЛГАРСКИ. Защото стигаме до абсурди като тези да ни рекламират български продукт с преводими, но непреведени наименования на английски или други езици. В крайна сметка на кого рекламират, на чужденците в България ли? Едва ли, ако вземем предвид произношението в някои от рекламите.

Да вземем за пример рекламата на сапуни "TET-A-TET aqua natura". Този текст, доколкото мога да си го преведа, значи "TET-A-TET природна вода". Ако не се лъжа, това си е български продукт (но и да не е...). Някои биха казали "Е, как да рекламираш на български такова име, нали ще излезе, че продаваш "гола вода"!" Но извън кръга на шегата е ясно, че ТЕТ-А-ТЕТ е запазена марка, име, а aqua natura е пояснение и трябва да е на български. Както да кажеш "Прах Персил, избелващ", например. Сходен случай е рекламата на "Nivea for men". Ние чуваме "Нивеа фор мен" (да им имам произношението), но това ли е името на продукта?! Кое изобщо налага това име да не бъде преведено на "Нивеа" - за мъже"?! Или рекламата на "Gilette" Blue II Plus (ние чуваме "Жилет блу ту плюс", макар че като ще е на английски, не би трябвало да се произнася "плюс", а "плас"), което всъщност би трябвало да ни прочетат в преведен вариант, а именно: "Жилет" - плюс две сини" (ленти). Пример в това отношение са и рекламата на бонбоните "Merci", където от екрана ни казват да изберем "Мерси", грейт върайъти" (вместо "Мерси, огромно разнообразие"), както и рекламата на "Garnier": "Гарние калър нейчъръл" и "Лаборатоар Гарние" (вместо "Лаборатория Гарние"), както и стотици други. Може да се каже дори, че примери за обратното - да чуем всичко в рекламното послание на български - почти липсват. Защо? Да, знам, чуждото звучи по-модерно, звучи "по-така" и съответно - продава.

Освен тези "малки" забележки, обаче, има и един друг тип рекламни послания - тези, които са изцяло на чужд език. Като ракламата на "Tuborg", например. Смятам, че тук нарушението на Хартата и на потребителските ми права е повече от сериозно, защото търговците са длъжни да предоставят информация за продавания от тях продукт на български език. Не искам да ме помислите за краен, но по руските телевизии рекламата дори на "Famous grouse" Scotch wisky съвсем не се произнася на английски, а е преведена на руски, изцяло - "Шотландско уиски "Известната яребица". А какво да кажем за клиповете с песни и т.н. на чужд език, в които рекламното послание се превръща просто в някаква песен за неразбиращите езика, на който е тя.

Вярвам, че болшинството от българските зрители (не фирмите-вносители) искат всичко в рекламите, което има значение на български, стига да не е запазена марка, да БЪДЕ преведено на български. Вярвам, че това е и заложено в смисъла на закона за защита на потребителя. И не разбирам защо всъщност се допуска от съответните контролни органи. А може би трябва да им кажем?

Какво е по-добре да си - съпруга или любовница

2008-07-31T09:00:00.001+03:00

- Ей, гле’й с какви неща само не е наясно населението… - изумено вдига вежди и разперва ръце на моя въпрос Учителя К. После осенен от идея се усмихва съзаклятнически. - А да, нали затова ме има мен – да просвещавам, както се казва… Ех, докога ще съм жив да ви уча. Ами, добре, да видим сега!

Учителят К. леко смръщва вежди, после с прояснено лице и хитър пламък в очите пита:
- И кое е по-добре?! - замълчава драматично, сякаш очаква аз да отговоря на този фундаментален въпрос. - Ами, разбира се, че да си съпруга! - а в погледа му се чете тържеството на прозрението. - “Защо?” ще попитате вие, нали! Ще ви отговоря много просто с риск да ме обвините, че копирам от “Ефира” – защото две е винаги повече от едно!

Коментар: Когато “БиТиВи” беше “Ефир 2”, използваше фразата “Две е повече от едно” като рекламен слоган.

Няколко секунди Учителят се наслаждава на изражението ми, после отново взима думата:
- Какво имам предвид?! Хех, чиста математика, колега: да си любовница - ето, това е едно. Да си съпруга и в същото време и любовница – ето това е две. А?! Хаа…, - доволен и засмян той вдига пръст нагоре - виждате ли остротата на моята мисъл? И сега е много по-лесно да си отговорите, нали?

След мига на пълния си триумф Учителя К. ме поглежда изкосо и доловил нещо в изражението ми, продължава:
- Можем да подходим и по-задълбочено към въпроса, разбира се. И нека да тръгнем от там, “по-добре” за кого? За нейния съпруг или за любовника й? Или за самата жена? Или за обществото? За кого? - извисява се гласът му и въпросът увисва в последващата тишина. - Ха, де…?! - потрива той ръце, хванал ме натясно. - Усещате ли сега и дълбочината на моята мисъл? За да получиш добър отговор, колега, просто трябва да зададеш добър въпрос. Ей, това последното го казах направо гениално, - възхищава се искрено на себе си Учителят - дори можете да си го подчертаете! И тук веднага ще ви кажа, че вече над тези въпроси е разсъждавал и самият сър Джордж Байрон.

Коментар: Джордж Байрон, роден 1788 г. в Лондон, е един от най-големите английски поети-романтици на 19-ти век.

- И не само е разсъждавал, ами и е писал - вдъхновено посочва листа ми Учителя К. - Да вземем тук за паралел “Дон Жуан”.

Коментар: В операта “Дон Жуан”, главният герой е безскрупулен прелъстител.

- Какво виждаме - ходи си Жуан насам-натам, и при съпруги, и при девици и … пише в тефтера, смята. И какво още – ами дава ни отговори! Той прави едно проучване, изследва една статистическа извадка, както се казва, докато го вади… - Учителят К. замълчава, сякаш вслушвайки се в себе си, после ме поглежда - Кое вади?! Тефтера, проучването, отговора - което ви харесва. Но ето, - гласът на Учителя става твърд - благодарение на неговия самоотвержен и бих казал недооценен труд, сега ние можем да видим каква е по-добре да си, съпруга или любовница, в абсолютната дълбочина на въпроса. Така че, който иска задълбоченост, да вземе да почете, да погледа, да послуша, да опита… ъъъ, е, кой каквото може - смекчава тона Учителя. - Според мен, обаче въпросът ви съвсем не изисква подобни анализи. Ами да! Ами че просто вижте и обратната страна на медала, както се казва. Коя е тя, ще попитате вие. Аз ще ви отговоря и на този въпрос: наказанието! - нов драматичен момент, в който реакцията ми явно е достатъчно мудна. - Ще ви помогна - има ли наказание да си съпруга!? А? Хаа… - усетил ме, че започвам да схващам, Учителят се усмихва - Докато любовницата… леле-леле… - усмивката се сменя със сключени вежди. - Така че, нещата са съвсем ясни, уважаеми – да си съпруга винаги е по-добре! Благодаря ви за вниманието и айде, - намига ми той - че трябва да звънна едно телефонче…

Служебно правителство... от Брюксел

2008-07-29T10:33:00.002+03:00

Последиците за България след доклада, с който Европа ни посочи с пръст, явно са очевидни за всички. В обществото започна да се формира консенсус, че виновните трябва да понесат своята отговорност, че трябва да бъдат наказани. Може би този консенсус ще се трансформира във воля и това наистина ще се случи – Правителството пада, виновните отиват на съд, идва служебно правителство и предсрочни избори, които да донесат разрешение на проблемите ни не само с Евросъюза, но и във вътрешнополитически аспект. Но има ли вариант, при който това наистина да се случи?

Нека направим малко отклонение и си отговорим на един друг въпрос: обществото ни знаеше ли за проблемите, изтъкнати в евродоклада – корупция, злоупотреби и пр.? Да! Знае дори повече. Информацията за симбиозата между престъпност и властимащи е толкова конкретна, а борбата с нея толкова забележимо неефективна, че дори Европа посочи с пръст и цялата ни съдебна система като нефункционираща. С други думи, обществото ни знае всичко, но и досега не успява да промени нещо чрез инструментите, предвидени за това в едно гражданското общество. Не може дори и чрез изборното си право. Защото властимащите имат грижата да са винаги властимащите. Било като създадат нов закон, било като тайно организират „нова” партия-опонент, било със задкулисно манипулиране на избирателите..., инструментариумът им е почти неизчерпаем. И както се оказва, в играта са всички или по-точно всички са едно и също, само че с различни лица – БСП, ДПС, НДСВ, СДС и пр. И да, обществото знае, че не само сегашното правителство е виновно, но и всички предишни, и всички бъдещи. Властимащите, разбира се, също го знаят. И така, кучетата да си лаят, керванът ще си върви. Досега. Сега се появи нещо, което тотално промени баланса. Оказа се, че властимащите са недооценили нещо и на практика са дали от властта си на някой, когото не могат да манипулират – Европейският съюз.

На пръв поглед – пасивен наблюдател. Но сега ни става ясно, че макар и пасивно, той може да влияе на властимащите и да накара обществото да бъде активно. И всичко това, продиктувано от защитата на собствените му интереси, които по логиката на неговото съществуване, неизбежно съвпадат и с националните ни обществени интереси.

И сега да се върнем към предстоящото. За българския избирател липсата на реална алтернатива на досегашното управление поставя един почти риторичен въпрос: кой е този политически субект, който може да бъде не само носител на народното доверие, но и наистина защитник на интересите на обикновените хора, онзи, след който съграденото да остава, та да бъде поставен на кормилото на държавата и уверено да я изведе до желаните европейски хоризонти, след като всички наши политически сили, искащи властта са компрометирани!

Мисля, че изводът се налага от само себе си: всеки..., стига да има постоянни независими (разбирай европейски) представители в структурите на всяка от трите власти, избирани и назначавани от Европа, натоварени с функциите по контрола. Една разновидност на валутен борд. Ето, това е решението: служебно съ-Европейско правителство. Пропуснах да проверя, дали Конституцията не го забранява, но пък колко му е да променим и нея, щом се налага!